Обръщение на родителите и учителите

Детайли

Публикувана на Понеделник, 15 Декември 2008 02:00

Трагичният инцидент с младежа пред дискотеката в Студентски град ни изправя отново пред тревожните въпроси за съдбата на младото поколение, за възпитанието му в условията на преобърната ценностна система. Това са все важни въпроси, които по-често загърбваме или просто ни е по-удобно да забравяме, защото са болезнено безпощадни с истината за безотговорността ни като родители, като граждани, като общество. Свикнахме като родители да вменяваме задълженията си на учителите, а като граждани да ги прехвърляме на държавата. И така, докато чакаме някой друг да поеме нашата отговорност, оставихме децата си да губят моралните ориентири и да затъват в море от разрастваща се простащина, фалш и цинизъм. Заобиколихме ги с недоволството си от безпаричието и с огрубяването на нравите, с цинизма на политиците и с беззаконието в страната. Оставихме ги да се възпитават от филмите и компютърните игри с многобройните сцени на насилие в тях, да се учат от пошлите текстове на чалгата и от принизения език на пресата. Помогнахме им да повярват, че красотата е само продукт на силиконовата индустрия, че се котират единствено мускули и сила, гола плът и предизвикателно поведение.

Затова и опитът на 7-мо училище в столицата преди време да наложи ограничения на, меко казано, неестетическото облекло на учениците, претърпя провал. Поговори се, пошумя се в пресата и в медиите, нададоха вой родители и ... всичко отмина. Така ще отшуми вероятно и недоволството ни от случилото се в Студентски град и ще се оставим пак на инерцията само да говорим и да търсим вина у другия. Да, сега се питаме с тревога накъде отиват младите поколения, но всъщност знаем отговора и той е страшен. А най-тъжното е, че не правим нищо, за да изберем друг отговор.

Виновни сме всички ние за случващото се с децата ни. Защото като родители не намерихме време да поговорим с тях за мечтите и идеалите им, за трудния път на себеизрастването и за цената на лесните удоволствия в живота. Защото като общество допуснахме профанизирането и духовното оскотяване, не намирайки воля да се борим срещу примера на „Биг Брадър” или „Шоуто на Нет”, срещу лъжата на жълтите вестници и на чалгарските послания. Защото...

Всеки от нас може да допише това писмо с още много „защото”! С онова, което... ти, те, ние не успяхме да направим. Но имаме още време, за да дадем бъдеще на младите!...